Върхове и хора - спомен за Людмил Янков
" Отвъд долините " - по този начин е озаглавена първата част от огромния том, наименуван " Върхове и хора ", събрал дневници, мемоари, текстове и рисунки на Людмил Янков - алпинистът, намерил гибелта си единствено на 34 години - високо под звездите, за които е мечтал и поради които е изкачвал върховете. Много хора пазят светлите мемоари за Янков, който постоянно е забравял себе си поради приятелите си, който се е съизмервал по едно и също време с върховете, към които се се стремил, и с хората, които е обичал.
Издателят на " Върхове и хора " Любомир Попйорданов описа в ефира на " Хоризонт ":
За Людмил е по-голям е пътят, не са върховете - не са изкачените върхове, а това е пътят към тях и наличието. И когато четем това произведение, всички тези дневници, даже неговите изявленията и това, което са писали хората за него, разбираме, че той влага максимален смисъл в пътя и в преживяването на мига, в другарството, в жертвоготовността - в неща, които не считам, че и през днешния ден са забравени и не са вероятни.
Това, което прави на Еверест, е било оценено на времето с феърплей, получава интернационалната премия за феърплей за неговия опит да избави Христо Проданов в зоната на гибелта. Нещо, което всъщност след това слага под въпрос въобще неговото бъдеще на алпинист и на човек, тъй като той има измръзвания на ръцете и на краката, губи пръстите си.... Цяло едно паметно денонощие, което по-късно ние го виждаме разказано значително и в тази книга и виждаме едно продължение в неговата лирика, в есетата, които е написал, сподели Попйорданов, като означи огромния книжовен гений на Янков:
Бих се радвал нашите слушатели да знаят, че имаме пред нас един извънреден литературен талант, който и Борис Христов, и Едвин Сугарев, и поетесата Екатерина Йосифова са оценили като един, както споделяме саморасъл елмаз, който е недодялан, който е като един от гранит със своите страни, със своята хубост. Борис Христов споделя, че нищо не може да допре, да редактира от неговата лирика, тъй като тя не се поддава на редактиране - той може единствено да избере какво да остави в " Гранитна вода " - неговата посмъртна стихосбирка, която е издадена незабавно след неговата гибел.
Повече по тематиката чуйте от звуковия файл.
Издателят на " Върхове и хора " Любомир Попйорданов описа в ефира на " Хоризонт ":
За Людмил е по-голям е пътят, не са върховете - не са изкачените върхове, а това е пътят към тях и наличието. И когато четем това произведение, всички тези дневници, даже неговите изявленията и това, което са писали хората за него, разбираме, че той влага максимален смисъл в пътя и в преживяването на мига, в другарството, в жертвоготовността - в неща, които не считам, че и през днешния ден са забравени и не са вероятни.
Това, което прави на Еверест, е било оценено на времето с феърплей, получава интернационалната премия за феърплей за неговия опит да избави Христо Проданов в зоната на гибелта. Нещо, което всъщност след това слага под въпрос въобще неговото бъдеще на алпинист и на човек, тъй като той има измръзвания на ръцете и на краката, губи пръстите си.... Цяло едно паметно денонощие, което по-късно ние го виждаме разказано значително и в тази книга и виждаме едно продължение в неговата лирика, в есетата, които е написал, сподели Попйорданов, като означи огромния книжовен гений на Янков:
Бих се радвал нашите слушатели да знаят, че имаме пред нас един извънреден литературен талант, който и Борис Христов, и Едвин Сугарев, и поетесата Екатерина Йосифова са оценили като един, както споделяме саморасъл елмаз, който е недодялан, който е като един от гранит със своите страни, със своята хубост. Борис Христов споделя, че нищо не може да допре, да редактира от неговата лирика, тъй като тя не се поддава на редактиране - той може единствено да избере какво да остави в " Гранитна вода " - неговата посмъртна стихосбирка, която е издадена незабавно след неговата гибел.
Повече по тематиката чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ